Най-важното изобретение във фехтовката - маските!

Защо фехтовалните маски не се наричат "шлемове" – и защо са най-важното изобретение във фехтовката?

Ако днес наричаме фехтовалната защита за лице "маска", а не "шлем", това не е просто въпрос на език – това е историческо свидетелство за нейния произход.

В късния Ренесанс фехтовката без броня е станала най-често практикуваната - но инциденти са се случвали също толкова често. Забраната за мушкане от по-ранния период (практика във фехтовалните школи в Германия, Франция, Белгия и др.) е нямала особена логика с основно мушкащите оръжия от 17-18 век - късната рапира и т.нар. smallsword, или малка шпага.

Някои фехтовачи са използвали буквално маски - с изрязани отвори за очите, изработени от кожа или тънък метал. Те обаче ограничавали дишането и не защитавали най-нежната част на лицето.

Технологична иновация - телената маска

През 1780 г. обаче френският фехтовален майстор Тексие дьо Ла Бусиeр изобретява първата телена фехтовална маска - която не ограничава дишането, зрението и е далеч по лека, като същевременно е достатъчно здрава, за да спре мушкане.

Важно е да се отбележи, че това е изисквало и определен технологичен напредък - металургията преди това не е била способна да произведе стоманени жици, които да са достатъчно тънки, но все пак достатъчно здрави за закаляване. Тези първи маски са били скъпи, изработвали са се на ръка, и дори често са били давани като награди на състезания.

Нямаме изображения на маската на Бусиер, но имаме на такива, ползвани само няколко десетилетия по-късно - в случая през 1820 г. в Лондон:

През 1818 г. Бусиер пише в своя трактат Traité de l'Art des Armes:

"Изключително важно е да се носи маска, за да се избегнат наранявания по лицето, тъй като очите са особено изложени. Инструкторът никога не трябва да позволява упражнение, ако и двете страни не са адекватно защитени. Маската е задължителна, дори и при най-простите упражнения.”.

Маските обаче не са възприети веднага и навсякъде. В известната Академия на Доменико Анжело в Лондон първоначално те са били дори забранени.

Това обаче се е променило - синът му Хенри Анжело обяснява защо в своя автобиография през 1828 г.:

"Много е странно колко безразсъдно равнодушен бях към опасността. По онова време маски рядко се носеха. Спомням си един инцидент, който можеше да бъде фатален: бях в школата на Анджело и фехтувах с приятел. В разгара на дуела, без маска, буквално погълнах няколко инча от острието на благородния ми опонент – с върха и всичко. Тогава си помислих, че съм си счупил зъбите, но се оказа, че се бях уплашил повече, отколкото наистина пострадал."

В много школи се е считало, че маските са били само за начинаещи - а напредналите фехтовачи били достатъчно презицни и умели да не си причиняват сериозни травми.

Но още през 1778 г. фреският майстор Никола Дьомьоз отбелязва в трактата си Nouveau traité de l’art des armes:

"Използването на маски е абсолютно необходимо в добре организираните школи и трябва да бъде задължително за всички фехтовачи, дори и най-опитните, защото никой не е застрахован от инцидент."

И допълва:

"Нееднократно се е случвало уважавани майстори, които са искали да дават уроци без да носят маска, да загубят око."

С други думи – опитът не е броня.

Маските като военна технология

Парадоксът е, че онези, които настоявали фехтовката да бъде "по-бойна" и реалистична, а не просто изкуство или балет с остриета, всъщност били най-големите привърженици на маската.

Защото, за да се тренира реалистично, с пълна скорост, натиск и риск – е нужна защита. Без нея, тренировките били бавни, вежливи и пълни с писани и неписани правила – "не удряй в лицето", "не натискай острието на противника рязко", "внимавай при разминаване". Маската направила възможно това да бъде изоставено.

"Лошите момчета" на фехтовката, онези, които искали да се подготвят за реални дуели, не за изисканите пируети на бала – са тези, които са възприели маската веднага.

Как маската е придобила днешния си вид?

Отново под натиска на "биячите"- маската първоначално е разработена като защита срещу мушкащи оръжия. Но се е харесала и на сабльорите, затова те са добавили защита отгоре и отстрани. после са започнали да покриват страничните части с кожа.

А фехтовачите, трениращи с по-тежки оръжия и т.нар. epee du combat - дуелния меч на периода - са установили и че когато човек носи маска и пуска силни мушкания, те могат лесно да отидат в гърлото. Затова са добавили и биба - кожена яка, която пази под маската.

Така в края на 20-ти век маската е придобила вида, който виждаме и днес.

Автор: Борислав Кръстев - професионален журналист и инструктор по фехтовка на FechtschuleSofia - оригинал тук.